Балканите- Текущи събития 78

Железопътният транспорт в балканските страни...

Балканите- Текущи събития 78

         Проучванията показват, че транспортната инфраструктура на балканските страни не е достатъчно развита. Не само физическата инфраструктура, но и транспортните  ведомства и следваните политики са много слаби. Именно заради това се изпитва голяма нужда от инвестиции, поддръжка и ремонт във всички транспортни сектори и главно в железопътния транспорт, който от десетки години насам е пренебрегван.

         Тъй като железопътната инфраструктура на балканските страни е доста остаряла, железниците не са в състояние да се конкурират с магистралите. В периода 1970-2015 година значението на сухопътния транспорт нарастна сравнително много, както ца превоза на товари, а така и за превоза на пътници. Например през 1970 година делът на сухопътния транспорт при превоза на товари бе около 35%, а през 2015 година се покачи на 65%. През същите години делът на железопътния транспорт намаля от 48 % на 25 %, а на другите транспортни сектори намаля от 17 % на 9 %. По отношение на превоза на пътници делът на сухопътния транспорт се увеличи от 61 % на 86 %, а дела на железопътния транспорт се понижи от 39 на 14%. По настоящем близо 80% от инвестициите в транспортния сектор са съсредоточени в сухопътния транспорт.

         Поради техническите особености на железните релси и планинския характер на балканските страни железопътната мрежа не е подходяща за вдигането на високи скорости. Остарели са не само релсите, но и мостовете и тунелите.

         Някои части от железниците на балканските страни са напълно затворени за движение, а ползването на някои участъци е много затруднено. За преодоляването на тези проблеми се изпитва нужда от дългосрочни и устойчиви инвестиции. Поради национализма, конфронтиращите се икономически интереси и липсата на добросъседтски отношения до близкото минало между някои балкански страни дори и днес не съществуват трансгранични железопътни връзки. Например между Македония и България, Македония и Албания, Косово и Албания и между Гърция и Албания няма преки железопътни връзки.

         Железопътните превозни средства на Балканите са много остарели. Например 25 % от 55 локомотива, които притежава Албания са на повече от 20 години, а мнозинството са на повече от 35 години. Македония притежава 1 323 товарни вагона, от които годни за употреба са 920 като всички те са на над 35 години.

         Както става ясно от гледна точка на търсенето, качеството и ефективността железопътният транспорт в 10 балкански страни е много под този в страните от ЕС. Средната дължина на железопътната мрежа в балканските страни падаща се на 1 000 кв.км. е 58% от тази в страните от ЕС. От друга страна показател за качеството на железопътната инфраструктура са двойните жп линии и железопътните линии с електрически мрежи. Двойните жп линии в балканските страни съставляват 10,3 % от общата мрежа, а в страните от ЕС това съотношение е 36%. Железопътните линии с електрически мрежи в балканските страни съставляват 35,2 % от общата ЖП мрежа, а в ЕС това съотношение е близо 83%.

         Пътниците превозени на километър в балканските страни са едва 29% от средните стойности за страните от ЕС. Транспортираните стоки в тонове за километър в блаканските страни съставляват около 44% от средните стойности за ЕС.

         За предоставянето на по-ефективни транспортни услуги се изпитва нужда от преструктурирането не само на железопътната ифраструктура в балканските страни, но и на железопътните компании. Според Световната банка средната ефективност на дейността на железопътните компании в Албания е 8% от средните стойности в ЕС. В това отношение най-добро е положението на железопътните компании в Хърватия – 66% от средните стойности за ЕС. До нови срещи!



Още новини по темата