Балканите-Текущи събития 73

         Балканите винаги са били третирани като „външната граница на Европа”. Именно заради това ЕС дълго време гледа предпазливо на членството на страните в ЕС. В периода, когато придобиха убедителност обещанията на европейските лидери, че ще оставят отворени вратите за членството на страните от Западните Балкани, не само полтиката за разширяване на ЕС, но и бъдещето на Съюза бяха въвлечени в неопределеност.

         Балканските лидери, които през 90те години на 20 век си бяха поставили за цел членството в ЕС и възприеха ценностите на Запада, не получиха почти никаква подкрепа от Брюксел. Именно заради това националистическите и неокомунистическите лидери дълго време запазиха силни позиции на Балканите. В процеса на разпадането на Титовска Югославия имиджа на ЕС пострада доста силно. Причината за това бе, че ЕС не следва силна външна политика във връзка с кризата в Югославия поради личните интереси на страните членки. Освен това ЕС не се бе почуствал толкова застрашен за да започне военна операция поради събитията в Югославия в началото на 90те години на 20 век. Именно заради това войната в Босна и Херцеговина продължи толкова дълго.

         През втората половина на 90те години на 20 век страните от ЕС започнаха да се отнасят по-положително по отношение на Балканите. Паралелно на това нарастна и политическото, военно и икономическо влияние на ЕС на Балканите. ЕС възприе регионална позиция във връзка с Балканите и посредством регионалното сътрудничество бе започнат процес на интеграция на балканските страни. В тези рамки през 1999 година бяха поставени и основите на Процеса на стабилизация и асоцииране, с което бе отворен официален път за пренасянето на европейските стандарти в западнобалканските страни.

         Още от самото начало отношението на ЕС към България и Румъния бе различно. С цел премахването на иделогическите различия между Западна и Източна Европа, тези две страни бяха част от процеса за разширяването на ЕС към Източна Европа. Всъщност през януари 2007 година когато България и Румъния бяха приети в ЕС отдавна бе приключил процеса на конкуренция между двете различни идеологии останали от периода на Студената война. Наред с това продължаващата идеологическа надпревара между Запада и Русия налагаше членствата на България и Румъния както в НАТО така и в ЕС.

         За съжаление подобна позиция не бе валидна за Западните Балкани. Брюксел започна да отправя посланията „Бъдещето на Западните Балкани е в границите на ЕС” едва след 2000 година. По време на срещата на високо равнище на ЕС през юни 2003 година в Солун открито бе заявено, че страните от Западните Балкани ще бъдат приети в ЕС след като изпълнят изискваните условия. Въпреки това през този процес единственно Хърватия, която от столетия живее под влиянието на Католическа Европа бе приета за член на ЕС през юли 2013 година. Процеса на членството на другите страни от региона запази своята неопределеност и напредна много бавно. Освен това е всеизвестна истина, че някои лидери от ЕС отстояват, че отношенията между ЕС и Западните Балкани не трябва да се водят в рамките на целта за пълноправно членство.

         През последно време процесът за разширяването на ЕС изпъдна в пълна неопределеност. Причината за това е че Брюксел извади от приоритетите си процеса на разширяването на ЕС поради фактори като случая с Великобритания, бежанската криза, заплахите за сигурността, икономическите проблеми и ескалацията на крайнодесните движения. Въпреки че страни като Германия и Франция, които са с критично значение за ЕС продължават да оказват пълна подкрепа за членството на страните от Западните Балкани в ЕС, те са длъжи да се съсредоточат над случващото се в Съюза.

         Забавянето на скоростта на процеса на разширяване даде възможност на другите актьори в страните от Западните Балкани и главно на Русия да засилят влиянието и позициите си в областта. Страните от Западните Балкани на свой ред бяха изправени пред отрицателни вътрешнополитически събития влияещи отрицателно на стабилността и демокрацията.

         Всичко това оставя Брюксел в голяма дилема. Забавянето на процеса на интеграция с ЕС на Западните Балкани, които от една страна се борят с различни проблеми като ниския житейски стандарт, високата безработица, вътрешнополитическите напрежения, проблемите в двустранните отношения, ескалация на идеологическия екстремизъм и организираната престъпност може да тласне региона към несигурно бъдеще и едно различно геополитическо търсене. От друга страна през предстоящите години ЕС трябва да се съсредоточи сериозно над вътрешните си отношения и преструктурирането на съвместните институции в противен случая и самия Съюз ще бъде въвлечен към едно неопределено бъдеще. По настоящем ЕС се опитва да държи живи отношенията със страните от Западните Балкани в рамките на процеса от Берлин. Ако и този процес загуби своята динамичност влиянието на Брюксел над Западните Балкани ще отслабне, а освен това ще пострада и солидарността в региона.