Балканите-Текущи събития 61

       Сараево официално поиска от Международния съд на ООН да преразгледа решението от 26ти февруари 2007 година оневиняващо Сърбия за геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина от началото на 90-те години на 20 век. Босна и Херцеговина имаше правото да обжалва решението на съда в случай, че в рамките на 10 години бъде открито сериозно доказателство, което може да промени  резултата. Докато продължава неопределеността във връзка с инициативата на Бакир Изетбегович- мюсюлманският представител в тричленното босненско председателство отношенията между сърбите и бошняците отново се обтегнаха.

         Във връзка с войните изживени на Балканите през 90те години на 20 век отделните страни споделят „различни истини”. Още преди международните съдилища да установят истината за войните на Балканите, ръководните лице на регионалните страни представиха на своя народ своята версия за случилото се като самата истина. Именно заради това съдебните дела на международните съдилища много често се възприемат като политически дела.

         Всичко това обаче не променя действителността, че случилото се по време на войната в Босна в периода 1992-1995 година е една от черните страници в човешката история. Преди всичко бошняците, които едно време са имали свой дом и щастлив живот по време на войната в Босна бяха принудени да мигрират. В периода 1992-1995 година 2 200 000 души, което е близо 50% от общото население на Босна и Херцеговина са напуснали домовете си. Страшната война в Босна и Херцеговина отне живота на 250 000 души. Избивани са били дори и децата и възрастните. Най-малката жертва на войната е 29 месечно бебе, чиито тленни остнаки бяха установени в масов гроб, а най-възрастната жертва е 101 годишна жена.

         Близо 200 000 цивилни са били изтезавани в различни пленнически лагери, а бошняшките девойки и жени са били систематично изнасилвани. Редица босненски градове като Сараево, Бихач, Сребреница, Горажде и Жепа са били държани  за дълъг период от време под обсада и тъй като не са били доставяни хуманитарни помощи в тези градове голям брой възрастни, болни, ранени и малки деца са били обречени на смърт. Бошняците не само, че са били избивани безмилостно, но също така са били положени усилия за унищожаването на босненската история и заличаването на всички културни следи.

         Бошняците вярват, че цялото зло, което сполетя Босна и Херцеговина е било запланувано от Сърбия и че администрацията на Слободан Милошевич е управлявала всички войни на територията на бивша Югославия. Именно заради това още от самото начало бошняците намериха за недостатъчно решението на Международния съд от 26 февруари 2007ма година. Ако трябва да припомним въпросното решение постановява, че геноцид е извършен единствено в Сребреница и че виновна за това е босненската сръбка армия. Кланетата извън Сребреница не бяха окачествени като геноцид поради липсата на достатъчно доказателства. Що се отнася до Сърбия тя бе обвинена единственно в това, че не е изпълнила своите обязаности за възпрепятстване на извършителите на геноцида в Сребреница и за това, че не е арестувала виновниците и не ги е предала на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.

         Босна и Херцеговина имаше правото да обжалва решението на Международния съд на ООН в рамките на срок от 10 години. Наред с това обаче съществуваше сериозна пречка във връзка с процедурата, която ще бъде следвана по въпроса. Въпросът бе свързан с това кой притежава компетенцията да обжалва решението на Съда в случай че бъде установено важно доказателство. Ако въпросното правомощие принадлежи на юриста Сакиб Софтич, който преди 10 години представяше Босна и Херцеговина в Международния съд то тогава няма проблем, но ако правомощието за обжалването е на президентството на Босна и Херцеговина то тогава съществува сериозен проблем. Както е известно президентството на Босна и Херцеговина е съставено от трима члена- един бошняк, един сърбин и един хърватин. Сръбският член е изрично против обжалването на решението на Международния съд.

          Според бошняшкия член Бакир Изетбегович правомощието дадено на Сакиб Софтич от президентството на Босна и Херцеговина на 4ти октомври 2002ра година все още е валидно. Въз основа на това правомощие на 23ти февруари 2017 година Софтич подаде искане за преразглеждане в Международния съд на делото за геноцид. Както се и очакваше представителите на босненските сърби възразиха срещу тази инициатива. Поради това Международният съд изпрати писма и на тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина, в които пита дали Софтич е законен представител на Босна и Херцеговина, с което се възцари пълна неопределеност относно юридическия процес. Отношенията между бошняците и сърбите както в Босна и Херцеговина така и между Сърбия и Босна и Херцеговина отново се обтегнаха. Международната общественост на свой ред открито показа, че не желае ново напрежение между Босна и Херцеговина и Сърбия.