Историята на Мерве от Йемен...

Историята на Мерве от Йемен...

Историята на Мерве от Йемен...

Проблемите в региона ни се отразяват не само на културата, образованието, ежедневието на хората живеещи в страните от този регион.

Но понякога хората обичат да превръщат в големи и най-малките проблеми. Това е валидно особенно за хората в Турция. Но когато погледнем на проблемите на хората извън стрваната ни става ясно че нашите проблеми са много малки и незначителни.

Турция се превръща с всяка изминала година в един притегателен за младежите в региона ни образователен център. Понастоящем в страната ни се учат 150 хиляди младежи от чужбина.

И всеки от тези чуждестранни студенти има своята история, своето търсене на щастието и надеждата. Един от тези студенти е и Мерве от Йемен.

Йемен е страна на брега на Червено море, Аденския залив и Оманско море и поради стратегическото си разположение е била винаги арена на кръвопролитни войни и на трагедии. Тук е започвала отбраната на Мека и Медина и затова тук са загинали хиляди турски воини. Йемен, заедно с Чанаккале, е мястото където са пролели кръвта си най-много турски воини и днес техните легенди се разказват в приказките и песните ни.

Мерве е родом от град Сана в Йемен. Тя расте с надеждата за по-хубаво бъдеще но с избухването на гражданската война през 2011 година загубва тези свои надежди.

През 2015 година обаче една вест разпалва отново надеждите й за по-хубаво бъдеще. Тя получава вестта че е избрана от Съюза за чуждестранни студенти сред младежите от чужбина които ще следват в университети в Турция.  Западните университети прекратяват поради войната в Йемвен стипендиите си за младежите от тази страна но стипендиите давани от Турция стават надежда за Мерве и за още 150 младежи от Йемен. Тези младежи са изпълнени с желанието да завършат образованието си в Турция и да се завърнат в Йемен за да възстановят страната си.

Но за да могат да пристигнат в Турция те трябва да преодолеят още много препятствия. Поради войната посолствата в Сана са затворени и много от тях работят в Джида в Саудитска арабия. Прекратени са самолетните полети и движението по пътищата е доста трудно. За да могат да пристигнат в Турция трябва да получат входни визи. З ацелта трябва да стигнат до Джида преодолявайки преградите. Но дори и да стигнат до саудитската граница, няма никаква гаранция че ще могат да преминат в тази страна.

Тогава младежите от Сана установяват контакт с турското посолство в Джида. Един младеж се наема да достави в Джида паспортите на всички младежи. Отново са обнадеждени но младежът, наел се да достави паспортите в Джида, се отказва тъй като се уплашва от опасностите, бомбардировките, нападенията и кръвопролитията в йеменските градове през които трябва да премине на път за Джида.

И в този момент Мерве се решава да събере и отнесе в Джида паспортите. Семейството й естествено е много обезпокоено от това решение и се опитва да я разубеди. Но тя е решена да осигури възможност за следване в Турция на младежите спечелили стипендиите на турската държава. Събират се паспортите на 90 младежи но не може да се установи контакт с друга част от младежите. Някои младежи пък смтат че Мерве няма да успее да достигне до Джида и затова не предават паспортите си. Посланикът на Турция Фазлъ Чораман предава на Мерве че е много горд от тази нейна смела постъпка но и разяснява и големите опасности и рискове които я очакват по пътя. Също така и казва че може да й предаде записка че е спечелила стипендия за следване в Турция и че идва в Джида за да разреши проблемите с визите и на другите младежи спечелили стипендии.

Мерве прекосява да два дена разстоянието от Сана до саудитската граница като за щастие не попада под бомбардировка или в средата на стълкновение. На контролните постове тя е пропусната тъй като в съответстви ес регионалната култура жените не се претърсват. Пристига на йеменската митница но тук има много дълга опашка. Тя установява контакт с йеменските служители и съумява да премине границата.

Тук обаче я очакват трудности и на саудитската митница. Тогава тя отново установява контакт с посланика на Турция и той изпраща в митницата факс в който разяснява въпроса.

Този път обаче саудитските служители заявяват че не могат да я пуснат без да е придружавана от един близък родственик от мъжки пол, въпреки заявленията на Мерве че не идва за поклонничество и няма да остане в страната повече от три дена.

След девет часови преговори най-после саудитските служители разрешават на Мерве да потегли към Джида.

Служителите в посолството посрещат с радост Мерве и за три дена подготвят ученическите визи.

На връщане автобусът в който се намира Мерве се спасява на косъм от въздушна бомбардировка и следвайки малко известни пътища в пустинята пристига в Сана.

Сега Мерве следва в университета Йълдъръм Баязид. Тази история трябва да бъде поука за всички които и при най-малките проблеми са готови да изоставят страната си, която се е превърнала в остров на сигурността за хиляди мигранти.

Предложихме ви коментара на преподавателя в университета Йълдъръм Баязид Професор Дкотор Кудрет Бюлбюл.


Етикети: Йемен

Още новини по темата