Европейската история и турците-49

Усилия за спасяването на империята...

Европейската история и турците-49

Френската революция от 1789 година разпространи в света идеите за свобода, братство и равенство и постави основите на въцникването на редица нови политически течения и виждания. С тази революция намери разпространение и принципът че всеки народ има правото на независима държава в земите, които населява. Този принцип бе възприет от империите, в границите на които живееха поданици от различни религии, народности и раси, като много голяма опасност за териториалната им цялост. Именно затова Австроунгарската империя, Османската империя и Руската империя имаха отрицателно становище относно френската революция. В периода на управление на Наполеон Бонапарт, благодарение на наполеоновите войни, идеите на френската революция се разпространиха в цяла Европа. Тези идеи намериха силна почва за развитие сред много народи в Европа, въпреки поражението на Наполеон Бонапарт. Една от империите, която пострада най-тежко от тези идеи стана Османската империя.

За да бъде предотвратено разпадането на империята и посяването на семената на национализма сред различните народи в границите на Османската империя, бяха поставени основите на политическото течение Османизъм, което си постави като цел обединяването на различните етноси и религии в империята около идеята за общата принадлежност към османската държава и като коз срещу зараждащите се освободителни движения в различните райони в империята. През 1826 година султан Махмуд Втори разясни това политическо течение с думите- за мен османските поданици се различават само с това че мюсюлманите посещават джамия, християните църква и евреите синагога. Пред мен те нямат друга разлика.

С оповестения през 1839 година ферман за Танзимата, промените, се целеше да бъде обновена политическата и държавна система в империята и по този начин да се предотврати разпадането й. На немюсюлманските поданици в империята бяха признати нови права, и те бяха приети за равни с мюсюлманите пред законите. Положени бяха усилия за разпространяването на идеите на Османизма сред етносите в империята посредством модернизирането на образованието. За целта през 1858 година бяха открити модерни училища като Мектеби Султанийе, днешната гимназия Галатасарай. В конституцията от 1876 година всички етносни и религиозни групи в страната бяха обявени за равноправни като Османски поданици и граждани.

Въпреки тези признати права обаче, християнските народи в империята не се отказаха от целите си за независимост и дори окачествиха Османизма като идеология създадена с цел да се спрат тези движения. След руско-турската война от 1877-78 година, България и Румъния се отделиха от Османската империя и милиони мюсюлмани живеещи в тези страни се преселиха в Анадола. Джамиите и улиците в Истанбул бяха препълнени с болни и гладуващи бежанци от Румелия. Това подтикна османските държавници да направят промени в официалната идеология.

Станало бе ясно че въпреки многовековното съжителство, немюсюлманите в империята не желаят да живеят заедно с мюсюлманите. Тогава възникна нова идеология наречена Панислямизъм, чиято цел бе да задържи в единство мюсюлманите в империята въз основа на общата религия. Тази идеология проповядваше че ислямския свят ще просперира и ще просъшествува само благодарение на Османската империя. Тази идеология бе в основите и на външната политика на последните султани и специално на султан Абудлхамид Втори и се представяше като завръщане към истинските корени и модернизирани чрез спазването на ислямските канони. Тази идеология укрепна по време на Балканските войни, по време на които в Румелия бяха убити или принудени да напуснат родните си места милиони мюсюлмани и турци и бе продължена и от свалилата султан Абдулхамид партия Иттихад ве Тераки, Единение и Прогрес.

През първата световна война обаче тази идеология започна да губи позиции в Османската империя. По-рано мюсюлманите албанци се бяха отделили по време на Балканските войни от империята. През Първата Световна Война движения за отделяне от империята започнаха и сред арабите. Голяма роля за зараждането на подобни идеи сред арабите изиграха интригите на британското разузнаване, целящо да постави османската държава в трудно положение, след като тя се приъседини във войната като съюзник на Германия. Техните обещания подтикнаха Фюсеин Шериф и някои саудитски фамилии да започнат бунт срещу османската държава. С подписания през 1918 година договор от Мудрос, Османската империя загуби голяма част от земите си в Близкия Изток.

Нито османизмът, нито панислямизмът на съумяха да предотвратят процеса на разпадане на османската държава. През този период от Балканите и Близкия Изток в Анадола се преселиха милиони бежанци-турци и мюсюлмани. Този трагичен процес имаше и своите положителни страни. Той доведе до консолидацията на турците и мюсюлманите и до зараждането в тях на съзнанието за обща национална принадлежност. Благодарение на тази консолидация, турската револйция водена от Мустафа Кемал Ататюрк в периода 1919-1922 година, постигна успех и бе създадена новата национална турска държава. През 1923 година бе обявена Република Турция и бе сложен край на монархията. Жителите на тази държава станаха нейни граждани под името турци-тоест граждани на Република Турция.


Етикети: Ататюрк

Още новини по темата