Актуална тема на деня-34

Кризата Турция-САЩ...

Актуална тема на деня-34

Кризата между САЩ и Турция има както структурни така и конюнктурни причини. Сред структурните поводи са опитите на САЩ постоянно да налага на Турция своите позиции и мнение от приемането й за член на НАТО през 1952 година насам. Но с възприемането от Турция на необвързана външна политика с идването на власт на ПСР, САЩ останаха недоволни от поставянето на преден план на националните интереси.

Конюнктурната причина е отказът на САЩ да предадат на Турция главатаря на терористичната организация ФЕТО Фетуллах Гюлен и откритата подкрепа на тази страна за терористичната организация ПЙД/ЙПГ в Сирия. Тази подкрепа на САЩ за ПЙД е напълно неприемлива за Турция тъй като тя представлява пряка заплаха за сигурността на страната. Освен това през последния период възникнаха и кризите с пастора Брънсън и с предаването на самолетите Ф-35.

През последния период в Сената в САЩ често на дневен ред се поставя въпросът с ареста в Турция на пастора Брънсън и със закупените от Турция руски зенитни ракетни комплекси С-400.

Блеия дом също е настоятелен по въпроса за освобождаването на пастора Брънсън. По време на срещата си с президента Ердоган, президентът на САЩ Доналд Тръмп бе поискал освобождаването на пастора, който е съден в Труция за контактите му с терористичните организации ФЕТО и ПКК. Вице-президентът на САЩ Майк Пенс, целейки да консолидира и да привлече на тяхна страна гласовете на евнагелистките среди преди изборите в Конгреса, бе поискал освобождаването на пастора Брънсън и бе заплашил Турция със санкции. Президентът Тръмп подкрепи това искане и заплахата за налагане на санкции.

Външният министър на Труция Мевлюд Чавушоглу бе отбелязал тогава че Турция няма да приема давление отвън и че турското правосъдие работи необвързано и искането на САЩ представлява нарушение на принципа за необвързаност на съдебните органи.

САЩ обявиха санкции на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Турция, наложиха частично ограничение на кредитите за страната ни и обявиха икономическа война, която доведе до спекулативни вълнения на валутните пазари в Турция.

Турската Централна Банка предприе важни стъпки и съумя да спре покачването на цената на американския долар и тя спадна на нивото на 6 лири.

В часовете когато Турция бе станала цел на икономическа атака, министърът на хазната и финансите Берат Албайрак бе оповестил новите принципи на турската икономика. През този период американският президент Тръмп обяви че увеличава митническите такси за турските стомана и алуминий. Това изявление се отрази отново на цената на долара но скоро положението отново се нормализира и турската лира отново започна да печели стойност.

Президентът на САЩ Тръмп обяви подобна икономическа война и на Китай. И кратко време след обявяването на увеличаването на митото за турските стомана и алуминий, Китай оповести че ще внасят от Русия и Турция стомана и алуминий използвайки национални валути. Русия и Иран също изразиха подкрепата си за Турция.

Но с голяма важност бе позицията на ЕС, която е най-големият търговски партньор на Турция, срещу санкциите обявени от САЩ. ЕС и специално Германия оповестиха че не желаят отслабвнето на турската икономика и ще продължат близките отношения с Турция. Ако Турция навлезе в един кризисен период, това ще се отрази и на ЕС. Роля за това играе и фактът че италиански и испаски банки бяха предали на Турция високи кредити и затова ЕС не желае криза в турската икономика.


Етикети: САЩ , криза

Още новини по темата