Европейската история и турците-34

Навлизането на печатната машина в Османската империя...

Европейската история и турците-34

Първата печатна машинта бе изобретена в Европа през 1440 година. Но всъщност печатната машина е с много по.дълга история. Първите екземпляри на печатане върху хартия са намерени в Китай и датират още от 7 век преди новмата ера. Тази технология на отпечатване на надписите върху хартия се е разпространила по-късно и в Япония и Корея. Уйгурските турци също са ползвали печатна машина, като калъпите за печатането са били изработвани от дърво. Технологията за изрпаботването на Хартията, която е основната суровина за печатането на книгите, се е разпространила постепенно от изток на запад. Изобретената от Йохан Гетенберг в град Майнц в Германия първа печатна машина е печатала не с дървени а с метални букви. Освен това тя е била снабдена за разлика от китайските печатни машини и с подвижни части. Откриването на печатната машина от Гутенберг през 15 век, период на движение на реформи в Европа, предизвиква много силно въздействие. Книгите стават основното оръжие в политическата и религиозна борба в Европа. Печатаните книги намират силно разпространение сред населението и това води и до разпространяването в кратко време на печатната машина и на печатането на книги.

Всъщност, противно на всички твърдения, печатната машина навлиза в Османската империя кратко време след изобретяването й. На 13 декември 1493 година в Истанбул е отпечатана първата печатна книга. Тази печатница е открита от евреи, избягали от репресиите на инквизицията в Испания. Братята Давид и Самуил Нахмиас откриват най-напред печатница в Неапол, и след това и в Истанбул.  Те печатат основно религиозни книги на юдейски език. През 1504 година, евреи преселили се в град Солин също започват да печатат книги на религиозна тема. За последвалия 300 годишен период, в Солун са открити 12 печатници и са отпечатани над 300 книги. Османските евреи са открили печатница и в град Солун и до 1778 година тук са били отпечатани 188 книги.

Също така, в османската държава, печатници откриват и арменците и гърците. Първата арменска печатница е открита през 1567 а първата гръцка печатница през 1627 година. Арменците, подобно на евреите, се възползват от италианските модели печатни машини, докато гърците се възползват от английски модели печатни машини. Арменски печатници не се откриват само в Истанбул но и в Мерзифон и в други анадолски градове. В тях се печатат свещенни книги, религиозни календари и други религиозни справочници. През 1666 година, гръцка печатница в Истанбул е отпечатала на турски език библията.

Мюсюлманите се възползват от печатните книги и печатниците сравнително късно. Първата мюсюлманска печатница в Истанбул е открита през 1727 година. Всъщност, причината за късното възприемане на печатната машина от мюсюлманите в Османската Империя не са реакциите а липсата на интерес към отпечатаните книги. В Османската Империя, печатниците и печатните книги не се превръщат в средство за политическа и религиозна борба а за просвещение и обучение.

Първата мюсюлманска печатница е открита с инициативата на първия посланик на османската държава във френската столица Париж Йирмисекиз Мехмед Челеби, Мехмед Саит Ефенди. След завръщането си от обиколка в Париж и други еврропейски столици, Мехмед Саит Ефенди и интелектуалецът Ибрахим Мютеферика, койко е с унгарски произход, предприемат стъпки за откриването на печатница.

Ибрахим Мютеферика се е родил през 1670 година в областта Трансилвания. Приема мюсюлманството и се наема на османска служба. Работи като помошник и преводач на унгарския благородник Ференц Ракоцки, по време на изгнанието му в Османската Империя. Получава името Мютеферика тъй като поема ролята на пощальон и писар в двореца. По време на османо-австрийските и османо-руските войни е вестовой в армията, като същевременно контролира и строежа на една фабрика за хартия в Ялова. С разрешението на Султан Ахмед Трети и на одобрението на шейхулисляма, е открита първата мюсюлманска печатница в Истанбул. Основателите на тази печатница се възползват от помоща и опита и на немюсюлманите притежаващи печатници. От арменците се взима печатна платформа, от евреите калъп за изливане на оловните букви. Други материали се донасят от Европа. С подкрепата на виенския посланик Казанджъзаде Йомер Ага, в Холандия за практика и опит се изпращат 6 мюсюлмани печатари. Тук те изливат оловни арабски букви с които се завръщат в Истанбул.

За срок от 20 години, до смъртта на Ибрахим Мютеферика през 1747 година, в тази печатница са отпечатани общо 12 хиляди и 500 страници. Мютеферика печата религиозни справочници, географски атласи, речници и пособия по граматика. Печатаните тук книги са предназначени предимно за чиновниците на държавна служба и за учениците които се подготвят да поемат държавна служба. Мютеферика преживява със средствата придобити от продадените книги. Той продава свои печатни книги дори и в Европа. Осигури продажбата на голям брой екземпляри на учебника Турска Граматика в Европа. След смъртта му обаче, печатницата изпадна в много трудно положение, поради слабия интерес на читателите мюсюлмани. Тя бе закрита за известно време и бе повторно отворена през 1748 година но печаташе предимно различни официални формуляри и учебници.


Етикети: империя

Още новини по темата